Интервюта и коментари

Режисьорът Петър Денчев, за „Козметика на врага“: Волята е онова, което движи света

Петър Денчев – една от младите надежди на българското театрално пространство, вече е в щатния състав на Сливенския драматичен театър. 33-годишният режисьор постави на сливенска сцена за първи път у нас драматизирания текст на нашумялата белгийска авторка Амели Нотомб „Козметика на врага“. Спектакълът бе оценен по достойнство на представянето си в Театър „Азарян“ в София и поканен за участие в 19-тото издание на престижния Международен театрален фестивал в Белград „Славия 2020“, където получи висока оценка за интересната режисьорска интерпретация и смелия артистизъм на представлението. Ще припомня, че през пролетта на 2019 г. Петър Денчев е избран за носител на специалната награда за изкуство на фондация „Стоян Камбарев“, а едва 20-годишен става лауреат на наградата „Развитие“ за нов български роман. На Христова възраст, Петър Денчев има зад гърба си 4 романа и над 15 спектакъла в столични и извънстолични театри. Той е завършил специалност режисура в НАТФИЗ при проф. Здравко Митков само преди 10 години,  с магистратура „Театрално изкуство“.

След успешното представяне на театралния фестивал в Белград и принудителната почивка в извънредно положение, спектакълът „Козметика на врага“ ще бъде показан пред сливенските зрители в рамките на лятната програма на открито на Сливенския драматичен театър, на 21 юли от 20,30 часа, в двора на трите гимназии „Добри Чинтулов“, „Захарий Стоянов“ и „Акад. Неделчо Неделчев“. Ще бъде поредната интересна провокация към публиката на обичаните сливенски актьори Ивайло Гандев, Димитър Марков и Самуела – Ивана Церовска.

В кратко интервю с режисьора Петър Денчев, предлагаме любопитни подробности за предстоящото представление.

– Г-н Денчев, защо се заехте с нелеката задача да разкажете история от едноименния роман на Амели Нотомб?

– Това е една интересна история, която ни вълнува, с актьорите Ивайло Гандев и Димитър Марков. А ни вълнува, защото намираме тревога в деня, в събитията, които ни обграждат. Интересува ни как се конструира  схемата, по която съвременният човек изгражда своята чувствителност и как той консумира своите чувства.

– С какви съвременни теми се занимава Вашият прочит?

– В нашия прочит се занимаваме с темата за самотата, за невъзможността съвременният човек да изразява своите силни желания и страсти по естествен път и как тази невъзможност се проектира в престъплението. Аз съм от режисьорите, които силно разчитат на автора и се занимават с това да откриват авторовия свят. Нито един сюжетен ход не е различен от романа.

– С какво ви привлече текстът на Амели Нотомб?

– Романите й винаги са ме привличали с интересните си съвременни сюжети. В тях има особена фиксация, свързана с нашата съвременност, с насилието, с желанието за контрол върху другите хора. Амели Нотомб много проникновено успява да разгъне в романите си сложни психологически и екзестенциални комплекси, като същевременно ги прави атрактивни като криминална интрига. Тя въвлича читателя в моралните дилеми на съвремието. Романът й „Козметика на врага“ драматизирахме заедно с Веселин Мезеклиев. Тук, в Сливен, за пръв път в България поставяме Амели Нотомб.

– Какво се крие зад криминалната интрига?

– Криминалната интрига тук е психологически мотивирана. Тя не е нещото, което държи напрежението, но тя е част от психологическия феномен на този съвременен убиец, който унищожава най-близките си – онези, които обича. Драматургичната форма е много любопитна, наситена с много обрати и изненадващи перспективи, които се отварят… Използвам всички възможности, които съвременния театрален език предлага.

– Търсен ефект ли е странността на това представление?

– Чарът му е в изненадата. И в непосредствено разказаната история, поднесена чрез актьорското присъствие и пространството. Нейната театралност е в човешкия контакт, в непосредственото общуване. Непосредствеността, изненадата, възможността да чуеш една история, да видиш една човешка перспектива са неща, които днешният български театър често позабравя. Днес в театъра сме свидетели на всякакви силни театрализации и неавтентично поведение. Тук самият текст и историята, която разказва, предполагат  непосредственост, която проявява търсеният от нас ефект на странност.

– Какво е посланието на спектакъла?

– Едно от внушенията е, че съвременният човек не бива да бяга от своите страхове и желания. Той трябва да застане лице в лице с тях и да се опита да ги преодолее. Иначе те го застигат и в крайна сметка го захлупват и убиват. Много харесвам мисълта на един мой приятел за Надеждата и Волята. Той обича да казва, че „Надеждата е паразит, който живее върху волята на човека.“ Защото не надеждата, а волята е онова, което движи човека. Волята може да променя света.

Интервю на Щилияна ВАСИЛЕВА

Facebook Comments