Любопитно

154 години от рождението на Пенчо Славейков

Днес се навършват 154 години от рождението на Пенчо Славейков. Той е роден на 27 април 1866 година в Трявна. Незабравимият български писател е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.

Учи в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Той е свидетел на опожаряването на града по време на Руско-турската война. Семейството едва се спасява от пожарите.

След години, Пенчо Славейков написва „Кървава песен“, където описва спомените си от тези събития. През 1897 г. в Търново Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо ги разпространява.

В края на 1879 г.семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., когато след суспендирането на Конституцията от Александър I Батенберг баща му е арестуван и интерниран. Продължава образованието си в Пловдив. През 1883 Славейков е един от начинателите и водителите на ученическия „смут“ в Пловдивската реална гимназия – против лошото преподаване на „предметите“ (след като учители като П. Р. Славейков, П. Каравелов и Тр. Китанчев били уволнени).

През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение за цял живот остават поражения – затруднен вървеж, пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта, Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството.

През 1885 г. се сближава с Ал. Константинов. Двамата сътрудничат на сп. „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През Стамболовия режим, Славейкови преживяват тежки години, подлагани са неведнъж на преследване и побоища. Това затвърдява критичното отношение на Славейков към стамболовизма и изобщо към тогавашната българска обществено-политическа действителност.  С критично-обществен патос са пропити много негови стихотворения от края на 80-те и първата половина на 90-те г. („Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“ и др.). Същевременно Славейков пише и интимна лирика. Събира я в първата си книга „Момини сълзи“, създадена под неасимилираното влияние на Хайне. Бързо разбрал нейната незрелост, една година след излизането й Славейков иззема непродадените екземпляри, за да ги изгори.

През 1892 г. в сп. „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. По това време в поезията на Славейков се набелязват почти всички идейно-емоционални, жанрово-стилови насоки, характерни за зрялото му поетическо творчество.

През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и на сп. „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Измежду десетките съвременни немски поети, които задържат вниманието му, се открояват Т. Щорм, Д. Лилиенкрон, Р. Демел, Г. Фалке, Н. Ленау и др. Чрез немски преводи Славейков се запознава със скандинавските литератури, проучва творчеството на Х. Ибсен, Й. Якобсен и др. Пръв в България се запознава с идеите на датския философ С. Киркегор; чете трудовете на Г. Брандес, К. Ланге, А. Шопенхауер, Ф. Ницше.

В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“.

Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“.

През 1903 се запознава с Мара Белчева. Тя е завършила образованието си във Виена, знае няколко езика и се интересува от поезия и изкуство. Ухажвана от най-видните мъже по онова време, включително и самият княз Фердинанд. Увлечението на княза по младата красавица е толкова силно, че той дори поръчва да направят гипсова отливка на ръката й. Всички от двора благоговеят пред обаятелната Мара Белчева, но тя не се чувства щастлива и на място в княжеското обкръжение. След запознанството им със Славейков,  двамата са неразделни.

През 1908 е назначен за Директор на Народния театър. Славейков се проявява като енергичен ръководител и режисьор. Остава там за година, бранейки независимостта на театъра, влиза в конфликт с министъра на просвещението Н. Мушанов и напуска.

На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението С. Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.

Живее в различни селища – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път – през Флоренция, към Енгандините, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.

Погребан е в селското гробище, а костите му са пренесени в България през 1921 година. 

Facebook Comments