Любопитно

Акад. Иванка Денева представи Сливен и поезията на Добри Чинтулов в списание “Летописи”

И в пандемичната атмосфера на CОVID-19 редакционната колегия на изданието на Българската академия на науките и изкуствата „Летописи” не прекъсна дейността си, предлагайки на читателите новия Том IX, брой 1/2021 г. Главният редактор акад. д-р Маргарита Каменова в обръщението си под надслов: „Ще прегърнем всяка идея, която служи на Отечеството!”, обосновава трудния път на човека днес, но и на политическите избори в условията на криза и крушение на човешкото здраве, ценности и дух. Тя основателно аргументира посвещаването на броя на 200-годишнината от рождението на идеолога на българската революция Георги Стойков Раковски, като в раздел „Изкуство” присъстват изследванията на учени за делото на негови сподвижници и на личности-радетели за постигане на националната кауза и свобода (Д. Чинтулов, Хр. Ботев, Иван Вазов.). Фундаментално място в настоящия брой заемат трудът на проф. Вера Бонева „Най-народният мъж българин: Георги Ст. Раковски във възрожденското публично пространство (1868-1878)”, както и откъси от книгата на акад. Стоян Райчевски за публициста Раковски: с приложен подбор на негови статии, направен от акад. Йордан Каменов.

В раздел „Наука” е отделено достойно място на 90-годишнината и приносите: научни, организационни, художествено-творчески и преподавателски, на основоположника на историята на медицината в България акад. проф. д-р Миладин Апостолов, възстановител на издаването на сп. „Летописи”, 2012 г. Акад. В. Борисов поднася на читателите творческия портрет на юбиляра и своите поетически строфи към него. Колектив от учени и изследователи на медийния живот и печат, сред които проф. д-р Лилия Райчева и докторите Н. Велинова, М. Томов и Лора Метанова анализират „facebook-предизборната кампания ~07.2021 и успоредяването й с фалшивата демокрация. От акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов и д-р Кристина Стоянова е очертана психоаналитичната и феноменологична перспектива на епидемията от Covid-19 и на психичното здраве, а и акад. проф. Петър Иванов поднася проучването си за възникването, (вследствие на пандемията), на психиатрични разстройства. М. Димчева и акад. проф. Е. Титанова публикуват наблюденията си по „мониториране ефекта на периферната мускулна помпа върху системната хемодинамика при ортостатичен интолеранс”. Акад. Христо Григоров обобщава впечатленията си от дейността и помощта на БЧК в борбата с „корона-вируса”.

В раздел „Общество” се отбелязва 165-тата годишнина от рождението на Стоян Михайловски, с поместена негова басня. Председателят на КИЦ (Босилеград) Иван Николов изразява тревогата си от неспазването от РС Македония на критериите от Копенхаген, което следва, според автора, да безпокои и европейските бюрократи…

В раздел „Изкуство-Литература” юбилейните годишнини през 2020 и 2021 г. от рождението и кончината на видни личности –„създатели на начала” и вписани в мартиролога на българската храброст и Слово, привличат изследователското внимание. Зам. главният редактор на списанието акад. Й. Каменов поднася нетленни думи за Априлското въстание и паметта за него, като изражение на волята на един народ за добиване на свобода и запазване на българската идентичност. Интересни са наблюденията му и върху съдбата на „феномена Ботев”: „забраняван, отричан, присвояван и винаги завръщащ се…”

Членът на редакционната колегия акад. д-р Иванка Денева поднася нови ракурси и щрихи към бунтовното творчество на Добри Чинтулов, като „тръбач на революцията на българите”. Търсена е взаимовръзката между духа на епохата и характера на призивната му поезия; разглежда се новият поетически изказ в сравнителен план с битуващите в устното и писменото наследство, образци; чрез наблюдение на смислово-съдържателаните внушения, поетика и стилистика са откроени характеристичните й отлики от утвърдените тогава „канони на поетичното”- без пренебрегване на причините за масовата й еуфорична рецепция в „свое време”, но и днес. Акад. М. Кадиев търси дирята на национално-освободителните борби на народа ни, провидяна в творчеството на най-достолепния им художествен претворител – Иван Вазов.

В „Музика” статия на акад. проф. Емил Янев отбелязва 100 г. от създаването на Първото държавно музикално учебно заведение, а проф. д-р Ц. Андреева представя две книги, разкриващи забележителната преподавателска дейност на проф. Стоян Караиванов. В раздела е разкрит и пътят в изкуството на акад. Симо Лазаров.

Facebook Comments