Интервюта и коментари Любопитно

„ДЕЗДЕМОНА“: Една пиеса за мястото на жената в днешния свят

Под режисурата на Петър Денчев, за първи път у нас, на сцената на Сливенския драматичен театър ще бъде представена постановката „Дездемона“ на Пола Вогъл.

Тази пиеса, която иначе се придържа към Шекспировия сюжет, обаче носи друг контекст, посветен на женските персонажи. Можем да я наречем „женска пиеса“ не само защото в нея са ангажирани три актриси, но тя е женска именно в социално-философския план, свързан с проблемите на женската еманципация.

По думите на режисьора, тази откровено феминистка пиеса размества моралните гледни точки и се опитва да постави зрителя в неочаквана ситуация спрямо сюжета. В нея участват Яна Георгиева в ролята на Дездемона, Вяра Начева в ролята на Бианка и Мария Манолова в ролята на Емилия.

Пиесата, твърде актуална за днешния ден, използва похватите на сатирата. Един освобождаващ хумор кара публиката да се смее над закостенели стереотипи и неща, с които й е неловко да се раздели. Постановката предлага и доста атрактивно зрелище, в което актрисите имат възможност да разгърнат професионалните си качества. В първото у нас представление на „Дездемона“ на Пола Вогъл, на сцената на Сливенския драматичен театър ще видим актрисите Яна Георгиева в ролята на Дездемона, Мария Манолова в ролята на Емилия и Вяра Начева в ролята на Бианка. Всички, познати от „Отело“, но все пак различни… Кои биха били те в днешния безкрайно променен свят?

В отговорите на трите актриси на три въпроса, те разказаха за своята работа над представлението и за усещането, с което градят образите.

1.Какво добавя в артистичната Ви биография това представление?

Яна Георгиева-Дездемона:

„Аз съм много благодарна на Радост Костова, директор на ДТ „Стефан Киров” Сливен, както и на режисьора Петър Денчев, за доверието, което ми гласуваха, като ме поканиха за да изиграя Дездемона в това представление. Ролята определено е предизвикателство от актьорска гледна точка, но екипът е повече от чудесен, истинско удоволствие е партньорството с другите две актриси, Вяра Начева и Мария Манолова. От друга страна, Петър Денчев е изключително ерудиран и задълбочен специалист в областта на сценичните изкуства и работата с него, освен че върви с лекота, също така е възможност за мен да уча, да обогатявам и развивам професионалните си качества, така че се опитвам възможно най-пълноценно да се възползвам от тази наша среща.“

Мария Манолова-Емилия:

„Още при първото четене на пиесата, харесах моята героиня – Емилия и тайничко се надявах режисьорът да ме разпредели в нея. Емилия е от онези жени, които не познават любовта по онзи начин, който всяка жена копнее и се стреми. Тя е като огледало на желанията на мъжа си. Защитава моралните си ценности и вярвания до кръв. При нея всичко е на живот и смърт! Това ми харесва. Крайна е. Няма баланс. Първосигнална и автентична в изказа си. Все черти и поведения, които са ми любопитни и за изследване, и за игра.“

Вяра Начева-Бианка:

„Не съм играла досега в толкова смущаващо провокативна пиеса! Не съм разработвала досега подобен образ – на първична и простовата жена, която въпреки скандалната си професия на проститутка, си има своите ценностни и морални устои. Изключително любопитно и интересно ми е, с помощта на режисьора Петър Денчев, да изследваме автентичността на присъствието на моята героиня. Истината е, че от няколко години мечтая за подобен персонаж. А от студентските си години мечтая за камерно представление, играно само от жени. Оказва се, че с пиесата “Дездемона”, чийто текст отхвърлих след първия прочит, сбъдвам две свои професионални мечти. За мен е удоволствие да съм в този творчески процес с режисьора Петър Денчев и прекрасните актриси Мария Манолова и Яна Георгиева!“

2.Какво ново за женските персонажи казва на публиката пиесата на Пола Вогъл?

Яна Георгиева–Дездемона:

„Пола Вогъл ни дава възможност да се докоснем до пълнокръвни, плътни и много добре разгърнати женски образи. Те са много различни от тези в класическата драматургия, където, поне според мен, твърде често женските образи са обслужващи чужди линии и са по-скоро резоньорски спрямо мъжките персонажи. От професионална гледна точка, те са изключително благодатни за работа. Надявам се и зрителите да бъдат заинтригувани от историята, която ще им разкажем.“

Мария Манолова-Емилия:

„Персонажите в пиесата на Пола Вогъл са изключително интересни и характерни по своему, всеки отговарящ на различна прослойка от обществото, със своята собствена палитра от емоции, подплатени с еманципиран хумор. Плътни образи, защитаващи своите морални ценности и виждания. Сблъсъкът между тези три жени е именно в техните различни представи за живот, мъже и семейство.“

Вяра Начева-Бианка:

„С тази пиеса навлизаме в “задния двор” на женската същност. Със специфичното чувство за хумор на Пола Вогъл се ровим в „кирливите ризи“ на жената, за да открием пътеките на свободата, от която има нужда тя. И по пътя към свободата, ясно се откроява белегът на зависимостта от мъжа, с който е дамгосана. Много ясно виждаме обожественото мъжко начало, присъщо на цивилизационния ни ред – сега и векове назад. А това, което лично мен ме вбесява – така че да изостри творческата ми стръв, е съзнанието, че ако на мястото на нашите героини бяха мъже, всичко щеше да е далеч по-приемливо за публиката! Защо?…“

3.От Шекспировата героиня до Вашата роля – за пътя, посоката, смисъла, посланието.

Яна Георгиева – Дездемона:

„Въпреки че използва като отправна точка пиесата на Шекспир „Дездемона”, Пола Вогъл отива в много по-различна посока при изграждането на тези три женски образа. За разлика от шекспировия персонаж, във версията на Вогъл Дездемона не е жертва, нито функция на съпруга си, а жена, търсеща своето място в света, копнееща за свобода и използваща всички средства, които са й достъпни, за да отстои виждането си за „новата жена”, както тя самата я нарича.

Чрез средствата на хумора и сатирата, Вогъл повдига темата за мястото на жената в този свят. Макар действието и персонажите да са от друга епоха, те задават въпроси, които звучат притеснително актуално и проблематично и днес.

Дали живеем във време, в което жената е действително свободна и равноправна на мъжа или зад привидно различното съвременно общество, не седи замаскиран активно действащ патриархат? Дали съвременните жени желаят да бъдат истински свободни и всъщност, склонни ли са да понесат отговорността, която произтича от тази свобода? Както и можем ли да отстояваме изборите си, или конформистки се приспособяваме към този мъжки свят?

Силно се надявам нашият прочит да заинтригува зрителя.“

Мария Манолова-Емилия:

„За мен главният мотив, загнездил се в съзнанието ми и на който аз се осланям е: “Какво искам да бъда и какво мога да направя.” Мисля, че той важи и за трите героини. Интересно са преплетени трите линии на Дездемона, Бианка и Емилия. Идват от различни места, вървят с различна стъпка и различна посока, но някъде там се срещат. Взаимно си помагат, но и взаимно се разрушават. Създават и отнемат. А кой докъде, накъде и как…. ще видите в представлението.“

Вяра Начева-Бианка:

„Уважаема публико, ако и вие като мен, след първоначалното отхвърляне, останете, за да си задавате въпроси, провокирани от “Дездемона”, ще си спечелите насладата от едно много актьорско представление – и ценно поле за смислена рефлексия върху мястото на мъжа и жената в днешния свят!“

Премиерата на „Дездемона“ от Пола Вогъл с режисьор Петър Денчев е на 13 септември от 19 часа, в камерната зала „Слави Шкаров“ на Сливенския драматичен театър. Втори премиерен ден е предвиден на 23 септември.

Автор: Щилияна ВАСИЛЕВА

Facebook Comments