ИНТЕРВЮТА И КОМЕНТАРИ

Председателят на ЛРС-Сливен ген. Кольо Милев: Думите разделят, действията обединяват

Ген. Кольо Милев е знакова личност за сливенската общественост и развитието на ловното дело в областния център и региона. Бригаден генерал от 2008 г., по-голямата част от професионалния му път е свързана с инженерни войски. Между 2011 и 2015 г. е кмет на гр. Сливен. В същия период заема и позицията председател на сдружение „Ловно-рибарско дружество“ – гр. Сливен, довършвайки мандата на предшественика си Радостин Радков, който оглавява Софийския административен съд, а впоследствие е избран и за пълен мандат с преизбиране през 2016 и 2020 г.

През 2023 г. ген. Кольо Милев отбеляза 70-тата си годишнина. Десетилетната му работа в полза на ловната общност се превърна в повод за това интервю.

Ген. Милев, притежавате огромен управленски опит и от армията, и от местната власт, и начело на сдружение „Ловно-рибарско дружество“ – гр. Сливен, затова си позволявам да започна този разговор, „любопитствайки“: Кое е по-специфично, когато човек трябва да бъде лидер сред ловци?

– Считам, че работата ми в армията ме е възпитала да бъда умерен в действията си и да се стремя да търся винаги положителното решение, или поне най-удачното решение от дадена ситуация. Научен съм, че когато има критики, човек не бива да се противопоставя първосигнално, а да се коригира, ако някъде греши. Но и също, че не бива да позволява да се пристъпват определени граници, които обществото е създало и защитава през годините. И като ловци, и като граждани на тази държава, а най-вече – като живеещи в община Сливен, ние трябва да се съобразяваме с всичко, което се случва и между нас, и около нас. Лично аз не съм допускал на базата на лични отношения да се създават проблеми както в дружините, така и в дружеството.

– На 18 май предстои отчетно-изборно събрание в сдружението. Ако трябва да направите кратка равносметка на посоката, в която се движи то през последните години, каква би била?

– Нашето общо желание е да продължим да напредваме в усилията за издигане на авторитета на ловците и риболовците от „Ловно-рибарско дружество“ гр. Сливен. Това е най-голямото сдружение в нашата община, при нас членуват над 1000 ловци, обединени в 18 дружинки.

Не е тайна, че има и две други сдружения, които са плаващи, самостоятелни, не са членове на НЛРС-СЛРБ. Но центробежните сили на това разделяне ни амбицираха ние самите да бъдем по-активни, да държим пулса на времето и да търсим вярната посока. Смятам, че на този етап успяваме да се справяме. Имаме вече няколко дружини от други сдружения, които се завърнаха при нас, например – ЛРД-Голямо Чочовен, ЛРД-Новачево. Това дава импулс за работа. Имат желание да се завърнат и други дружини, това е въпрос на бъдеще. Отделно, полагаме  усилия нашите дружини да развиват активна ловностопанска дейност и ги подпомагаме в това. Навсякъде в ловните си райони имат изградени заслони, клубове в населените си места, които поддържаме. Мога да дам за пример ловно-рибарските дружини в Горно Александрово, Трапоклово, Раково, Въглен, Божевци, Стара Река, Младово, Жельо Войвода, Голямо Чочовен, Кермен и не само тях. Стараем се да привличаме и младите хора към нас.

– По какви начини?

– Всяка година провеждаме курсове за млади ловци и най-малко по два курса за подборен лов, това стана традиция през последните години. Това не са само възможности да влязат допълнителни приходи в сдружението, а начин да възпитаваме младите хора да са по-близо до живата природа, да ги учим, че ловците не са само да стрелят по дивеча в гората, а и да го пазят, разселват, обгрижват. 

– Разселването на фермено произведен дивеч е една от големите теми пред ловната общност в последно време. Как гледат на нея ловците от СЛРД-Сливен?

– Макар че в Сливен има и външни сдружения, и ловци, които ползват така да се каже „благата“ на нашата дейност, ние не се отказваме от разселването на яребици, кеклици, диви патици, фазани, див заек. От известно време имаме и лопатарно стопанство, което бе създадено като една от дейностите по проект за подобряване на природозащитното състояние на черния лешояд, партньор по който беше и НЛРС-СЛРБ. Получихме 30 лопатара – 8 мъжки, останалите женски. В момента са 33 и предстои да се родят и още. Съумяхме да ги опазим, което е хубаво. Към тях има интерес и от фотолюбители и от различни образователни институции да водят деца там за наблюдение и като част от обучение.

По отношение на разселването на фермено произведен дивеч и дивечовите ни запаси като цяло, през последните години имаме много добри успехи с увеличаване броя на яребицата, заека, дивите патици на база на разселванията, които правим. Полагаме усилия всички ловни дружини , които вземат птици, да имат волиери за доотглеждане и адаптация преди разселваме. Дори, когато разселваме птици, няколко денонощия след това се стремим да ги пазим. По-трудно се справяме с устойчивото увеличаване на фазана и на кеклика, макар че тук има много добри условия за кеклик. Неслучайно на територията на „Сините камъни“ е разположено единственото в момента у нас кекличево стопанство. Така че имаме като бъдеща задача да успеем трайно да заселим кеклика в нашия район. Забелязва се вече и устойчивото завръщане на дивата свиня. Сърната се развива много добре, елените в Балкана също присъстват в полетата на нашите ловни дружини.

– Хищниците също не са малко във вашия район, но се справяте повече от добре с регулацията им, както се вижда от статистическите данни…

Действително, имаме сериозни успехи в  регулацията на хищниците – и при вълка, и при лисиците и чакалите. При план за 2023 г. на 493 чакала, имаме отстреляни 976. Това се усеща по отношение на пуснатите яребици, фазани, кеклици, че дори и зайците, които разселваме. От друга страна – има много нерегламентирани сметища в цяла България, включително и в нашата област. Тези места дават възможност за размножаване на чакалите, допълнително има много изоставени лозя и овощни градини, където се развъждат и където е трудно дори провеждането на хайки. Но колегите с подборния лов помагат много.

– Извън различните ловностопански мероприятия, върху какво друго фокусира усилията си СЛРД-Сливен в последно време?

– В момента полагаме усилия по възстановяване на собствеността върху базите, които имаме и сме имали навремето. Например, едно прекрасно стрелбище в района на Минералните бани в землището на село Злати Войвода, за което в момента си плащаме такса сгради и такса смет, а за земята търсим документацията, Искаме да възстановим законността на ползването му, тъй като в момента за млади ловци и за подборен лов трябва да ходим в Ямбол, в Несебър и в Хасково. Имаме и други обекти, по които сме предприели действия по възстановяване на собствеността.

Според мен, на базата именно на такива неуредени въпроси със собствеността, преди време възникна желанието в Сливен да се създадат повече сдружения – вероятно с настройката, че кой знае какви облаги ще има за всяко едно създадено сдружение на базата на съществуващото.

– Имате ли съществени бракониерски набези в ловностопанските си райони?

– Опити винаги има, те не могат да бъдат спрени навсякъде. Знаем, че има хора, които са предразположени към такива действия. Има и такива, с документи за подборен лов, които ползват за лов на вреден дивеч като чакали, вълци или лисици и които докато са в полето, ще се изкушат да нарушат правилата. Но напоследък, специално при нас такива случаи нямаме засечени. Нямаме сигнали и от органите на реда.

– От миналата година разселването на фермено произведен дивеч по Националната програма за устойчиво развитие на дивечовите запаси се прави по два финансови механизма: 21% отчисления от бележките за лов и 30 % от таксата за стопанисване, чието администриране като финансов ресурс държавата възложи на НЛРС-СЛРБ. Наличието на тези 2 финансови инструмента, както и условията за ползването им поражда различни въпроси, объркване и неразбиране в ловци и сдружения, на моменти – дори недоверие. В каква посока, от гледната точка на председател на голямо сдружение, смятате, че трябва да се разяснява на хората?

– Посоката за разяснения, на първо място, трябва да бъде към обединяване на ловците в България. Така, разделени в няколко съюза, отделни плаващи сдружения – това не помага. И в крайна сметка във всички тези разговори, които се водят, винаги става въпрос за пари, тъй като ловно-рибарските дружини не са юридически лица. Юридически лица са сдруженията и се създава впечатление, че там някъде нещо се злоупотребява. Ловно-рибарските дружини смятат, че дружеството или дружествата в България нещо някъде не правят както трябва. Сдруженията смятат, че грешката е в Националната организация. Националната организация смята, че държавата е длъжник.

А аз смятам, че трябва да вървим към обединение с една обща цел – дивечът като национално богатство. По моему, всички ловци трябва да бъдем обединени в една обща национална организация. Фрагментирането ни прави по-слаби, а дивечът е един. В страните, където държавата стои зад ловния съюз и го подкрепя във всяко едно отношение – както е в Хърватия, примерно, или в Сърбия – виждате, че резултатите са много по-добри, нека си го кажем направо.

Колкото до това да няма неразбиране или недоверие по отношение на всички тези важни ловностопански мероприятия,  необходима е още по-голяма прозрачност във всичките им етапи – от разпределение на средствата, през отглеждане, разселване, и дори правилно ползване на разселения дивеч.

– Какви предизвикателства крие работата на обществени начала?

– Много е трудно на обществени начала човек да отстоява себе си, това, което иска, но и това, което искат от него. А е много по-лесно да искаш нещо, отколкото да намериш възможността и подкрепата да го направиш. Нашата цел, както вече казах е да обединяваме хората, да привличаме повече кандидати за ловци, да връщаме при нас или да привличаме нови ловци от други сдружения, да сме силни в общите ни дейности по разселване и опазване на дивеча. Ние сме на принципа, измислен много преди нас, че думите разделят, но действията обединяват. И от тази гледна точка искаме с повече примери, с повече добри начинания и добри действия да бъдем пример за младите хора.

Интервю на Христина СИМЕОНОВА

Facebook Comments