ЛЮБОПИТНО

Сливен си спомни за Багряна с изложба и документален филм „Животът, който исках да бъде поема”

С изложба и премиера на документален филм Сливен съживи спомена и се поклони пред таланта на поетесата Елисавета Багряна /1893 – 1991 г./. Събитията бяха посветени на 130-годишнината от рождението й. Техен организатор и домакин бе Регионалната библиотека „Сава Доброподни”, с подкрепата на национални и регионални институции от страната и Община Сливен. „Нашият град винаги ще помни голямата българска поетеса. Макар за кратко да е живяла тук, тя самата казва, че е закърмена с духа на Сливен. Благодаря на Регионалната библиотека”, каза на откриването на документалната изложба заместник – кметът Пепа Чиликова. Инициативата е част от богатата програма на Общината за празника на града Димитровден. Специален гост бе министърът на културата Кръстю Кръстев.

Експозицията „Елисавета Багряна – вечно търсеща и винаги вярна на себе си” бе подредена във фоайето на библиотеката. Тя съдържа архивни материали, ръкописи на авторката, издадени книги, оставени от нея посвещения. Посетителите видяха и портрета на Багряна от художника Марин Подмолов, който бе показан за първи път в града от 1985 година насам. Изложбата може да бъде видяна до 2 ноември.

По-късно снощи в зала „Сливен” публиката видя премиерата на филма „Животът, който исках да бъде поема” по идея и сценарий на д – р Росица Петрова, директор на РБ „Сава Доброплодни”, под режисурата на Христо Симеонов, с участието на актьорите Елена Петрова и Христо Хр. Симеонов. Филмът е продуциран от регионалната библиотека. Разказът води публиката, включително и в първо лице, през преживяванията на Багряна, творческите й търсения, житейски сътресения и звездни мигове. Прожекцията бе съпътствана от изпълненията на популярната пловдивска формация „МарЧаЛо”. Младото дарование на естрадата Борислава Цекова изпълни известната песен от близкото минало по стихотворението „Унес” на поетесата /”Говори, говори, говори …”/.

Министър Кръстев поздрави създателите на филма. От сцената на залата той призна вълнението си, че има град, който засвидетелства любов към българската култура. „Сливен е щастлив град, че има такива творци като Елисавета Багряна. Толкова красиви неща бяха казани, толкова красиви думи бяха написани от тази велика жена, световна поетеса, с която се гордее цяла България!”, заяви той.

Багряна е автор на значимо творчество – поетични книги, книги за деца, автор е и на преводи. Нейните стихове са преведени на 30 езика. Носител е на много престижни награди и държавни отличия.

Макар да е живяла в Сливен по-малко от две години, тя счита града за родно място. В красиви строфи облича преживяванията и вълненията, които се връщат в сърцето й „отново и отново”: сливенския дом на дядо й, съседите, духа на града, неговите образовани и ярки личности, Халеевата комета, която вижда през 1910 г. тогава 17-годишното момиче /по – късно Багряна има житейския шанс за „срещне” кометата още веднъж – през 1986 г./. На вятъра е посветено и стихотворението, в което тя за първи път нарича Сливен свой роден град.

Родната сестра на вятъра, както я нарича в спомените си Борис Симитчийски /в. „Сливен”, бр.7 2004 г./ е удостоена с Чинтулова награда от местната управа през 1968 година. През 1978 г. тя отново получава голямо отличие от града за своята 80-годишнина. През 1983 г. Градът под Сините камъни е домакин на юбилейна сесия на Института по литература към БАН, посветена на Багряна, с участието на академиците Пантелей Зарев, Петър Динеков и други имена в литературната критика. В родния й град възхитата към златното й перо е жива.

 

Facebook Comments