Connect with us

ИЗБОРИТЕ НА ФОКУС

Цветан Предов, ИТН: Фиктивната грижа за децата и семействата задълбочава социалните неравенства

Published

on

При създаване на Закона за закрила на детето, влязъл в сила на 13.06.2000 г., аз, както и голяма част от работещите в отделите за закрила на детето, имахме убеждението, че България вече има превантивен, закрилящ и подпомагащ закон за децата. В периода между 2000 г. и 2004 г. тепърва се разработваше и налагаше структурата на функциониране, взаимодействие и закрила от самите отдели. Това заяви водачът на листата с кандидати за народни представители от „Има Такъв Народ“ в Сливен Цветан Предов.

„Надеждата и очакването в нас самите, като действащи служители, беше голяма. Категорично има и добри членове, параграфи и поднормативни документи, които подобриха закрилата и отговорността на държавата към децата, но за съжаление се оказаха крайно недостатъчни“, каза Предов.  

Като дългогодишен служител в социално-педагогическа сфера на ръководна длъжност той коментира ситуацията към момента. „В годините на преход, България доброволно делегира дейността по закрила, превенция и отговорност на неправителствените организации и държавно-частното партньорство. Всичко това се оказа, че следва да е за по-добро бъдеще и сигурност на децата ни. Но дали е така в действителност? Конституцията на Република България ясно казва в чл. 14, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Затова и следва държавата да е основният закрилник и защитник на децата, семейството и майчинството. Неправителственият сектор постигна основната си цел, а именно да бъде признат и наложен като пълноправен партньор на държавата в грижата за децата и семействата. С това им желание, което стана и в законова форма, те си подсигуриха непрестанно финансиране от държавата, като национално представителни организации и доставчици на социални услуги. И така те станаха неизменна и незаобиколима част от държавно делегираните бюджети и дейно участие в предлагането и създаването, в повечето случай, на лобистка детска и социална политика. И в това не би имало нищо необичайно, ако България за толкова години не се превърна в една от водещите страни по риск при децата държава“, коментира Цветан Предов.

„Фиктивната грижа за децата и семействата задълбочи социалните неравенства и в отношението към различните групи от тях. В зависимост от социален, етнически и икономически статус, мерките за закрила са различни, понякога силно субективни. Тоест, различни външни фактори започнаха все повече и повече да са водещи при преценката дали едно дете е в риск. Не винаги се подхожда експертно и не винаги със закрила на най-добрите интереси на детето. Често пъти преценката се формира на мнение и заключение, извън естеството на проблемната или рискова ситуация на отглеждане и взаимоотношения. Умишленото създаване и поддържане на голям брой рискови и уязвими деца и семейства доведе до изкуствено увеличаване на доставчиците на социални услуги. В същото време необходимостта от конкретни социални услуги остана неудовлетворена – бяха затворени кризисни центрове за работа с деца и младежи с девиантно поведение,  имащи проблеми със закона, центрове за работа с деца и младежи със  зависимости и други“, допълни водачът на листата с номер 7.

По думите на Предов, с годините се наблюдава притеснителна обвързаност между определени партийни групи, изпълнителна власт, конкретни НПО-та, а вече и родителски движения и инициативни комитети.

„Тяхнато взаимодействие, лобизъм, прокарване на корпоративни и частни интереси влияят пагубно над създаването на превантивна, закриляща и подпомагаща детска, семейна и възрастова социална политика. За да се промени всичко това и България да има прекрасна детска и семейна политика, са необходими да се случат определени  реформи в изпълнителната и административната власт. От съществено значение е министърът на МТСП да е експертна фигура с ясна, надпартийна позиция. Защото когато се назначи министър, той следва да бъде министърът на всички деца, младежи и възрастни на България, на всички хора. Не може и не е правилно да има само с една позиция и тя да е тясно свързана с определени партийни или частни интереси. Създаване и спазване на ясни правила и механизъм за контрол, съблюдаване, коригиране, изискване и най-вече подкрепа. Това следва да е механизъм за взаимодействие между всички органи по закрила от изпълнителната власт, районната администрация и доставчиците на социални услуги, заедно с подкрепата и участието на надеждни граждански, родителски и неправителствени организации. Необходимо е да се изготви незабавен анализ относно дейността и ефективността на отделите за закрила на детето и качеството на доставчиците на социални услуги. Това е само малка част от проблемните дейности по закрила и превенция при и от децата. Дали можем да се справим и да подобрим грижата за децата, семейството и възрастните? Да, категорично“, каза още Цветан Предов.

За ПП „Има Такъв Народ“ можете да гласувате с номер 7 в бюлетината.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!