Любопитно

145 години от Априлското въстание

На днешната дата, точно преди 145 години, в Копривщица избухва Априлското въстание.

След неуспеха на Старозагорското въстание от 17.09.1875 г., апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево, където съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г.

Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). Още през януари 1876 г., апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.
С наближаване на решителния час, възниква идеята за свикване на общо събрание, на което да се обсъдят основните въпроси на предстоящото въстание. Събранието се провежда от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище. Дадени са специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието – 01.05.1876 г.
Заради предателството на един от присъстващите участници – Ненко Терзийски, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни действия, като изпращат специални конни отделения в Копривщица и Панагюрище.
На 19 април една конна полицейска група, предвождана от Неждеб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. Опитът за арест на Тодор Каблешков е неуспешен, но в отговор на нападението той обявява въстанието на 20 април. Конакът бил превзет, църковните камбани забили, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след извършеното нападение, Каблешков пише писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, че въстанието е започнало. Понеже писмото е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то става известно като „Кървавото писмо”.
След получаване на вестта в Панагюрище, Георги Бенковски обявява въстанието още на същия ден след обяд. Властта там преминава в създаден Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На него се възлага ръководството на военните дела. Той изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов, известен като Орчо войвода. Четата му трябва да подпомогне въстаниците в Стрелча и да осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.
На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня.
Веднага след обявяването на въстанието Панайот Волов и Георги Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т.нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и вдига населението на въстание.
Първоначално турското население било смутено, но всички мюсюлмани били призовани на война срещу българите. Първа пада Стрелча, след нея Клисура, а на 30 април турците превземат и Панагюрище. Бенковски безуспешно се опитва да защити столицата. Изключителен героизъм показват въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак.
На 7 май турските войски навлезли в Брацигово и арестували ръководителя на местните въстаници Васил Петлешков. Жителите на Перущица оказвали отчаян отпор на турците. Намерили последно убежище в божия храм, много от въстаниците сложили край на живота си, за да не попаднат в ръцете на врага. Кочо Честименски и Спас Гинев убиват жените и децата си, а след това и себе си, като по този начин доказват на дело думите „Свобода или смърт“. Още по-трагична била съдбата на Батак, където в продължение на часове само, били посечени или изгорени повече от 3000 души.
В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци и Мусина поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.
.
Въстанието в IV революционен окръг – Панагюрище, е потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били напразно. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А Русия — нека тя да заповяда“.
Априлското въстание продължава около 1 месец с относително голяма интензивност. То обхваща много райони на страната и в него участват близо 10 хиляди въоръжени бойци. Потушено с голяма жестокост. Над 30 000 мъже, жени и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени.
Жестокостите на османците не могат да се скрият от света. Сведения за тях първи дават дипломатическите представители на чуждите страни, които пребивават в империята и журналистите на големите европейски вестници. Изключителни в това отношение са заслугите на управляващия руското дипломатическо консулство в Одрин княз Алексей Церетелев, на генералния консул на американското посолство в Цариград Юджин Скайлер, на американския журналист Джон Макхаган, на англичанина Едвин Пиърс, на американския мисионер Жан дьо Весейин и други. В 200 европейски вестника са публикувани над 3000 журналистически материалa, които разкриват истината за потушаването на въстанието.
Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното движение.

Facebook Comments