Днес отбелязваме 18 години от смъртта на Радой Ралин (ист. име Димитър Стефанов Стоянов), български писател, поет, белетрист, сатирик /1923-2004/.
Той завършва гимназия в родния си град Сливен през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. “През юли – септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин “Истината по антисъветската война”. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел “Агитация и пропаганда” в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с “революционните” действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участвува във II световна война (1944-45). Редактор (1945-46) в списание “Славяни”. Бригадир в Югославия (1947). През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър – първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 е редактор във в. “Литературен фронт”, през 1952-61 – във в. “Стършел”, 1961-63 – във в. “Литературни новини”, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири “Фокус”. Редактор в изд. “Български писател” (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), през 1987-90 – във в. “Литературен фронт”. От 1992 заедно с Борис Димовски и Кин Стоянов издава в. “Щастливец”.
За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. “Изгрев” (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 във в. “Бургаски фар”.
Автор е на сатиричните спектакли “Дяволското огледало” (съвместно с Борис Априлов, 1957), “Импровизация” (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език, “Няма виновни” (1956), на пиесата “Конферанс” (1973), сатиричната “опера за певци без глас” “Златното руно” (1980), кинокомедията “Невероятна история” (1962), киносатирите “Лакпром” (19б5), “Борба за икономии” (1965), “Вездесъщия” (1965), “Инцидент” (1966), “Новогодишен подарък” (1966). Пише сценариите за документалните филми “Никола Й. Вапцаров” (1953), “Атанас Далчев” (1967), “Редник Пеньо Пенев” (1970), “Корените на дърветата” (1970), “Червените календари” (1971), “Устойчивост” (1972), “Кървавата картотека” (1973), “Само смъртта ще ме спре” (1973). Автор е на сценарии за игралните филми “Лаура” (1957), “Ще дойде детето” (1966), “Аз съм Левски” (1974); за мултфилмите “Човек и шише” (1966), “Голям епос” (1973).
Facebook Comments