Атанас Мермеклиев: Успехът идва с постоянство, отговорност и вяра в доброто

Атанас Мермеклиев е управител на фирма „Калина“ ООД – една от водещите компании в сферата на преработката и търговията с маслини. Той бе отличен с тазгодишната награда „Добри Желязков“ за стопанска инициатива, присъждана за принос към икономическото развитие на региона. Пред КАНАЛ 6  известният сливенски предприемач споделя за пътя на семейния бизнес, за предизвикателствата на предприемачеството и за отговорността да бъдеш добър пример.

–Разкажете с какво се занимава Вашата фирма.

„Калина“ ООД е създадена през 1991 година от моя баща и оттогава до към 2013 година основната ѝ дейност беше внос и дистрибуция на маслини. След това започнахме да инвестираме в собствена преработвателна база и към момента над 90% от продуктите, които реализираме на българския и на европейския пазар, са преработени в база ни в Сливен, с което се гордеем.

– Колко души работят за Вас?

Към момента повече от 60 човека работят при нас. Предстои пускане на нова категория продукти на пазара. С това ще се увеличи и броят на персонала, който ще бъде зает.

– Как започна Вашият професионален път?

По обективни причини аз се включих в управлението на семейната фирма около 2005–2006 година. С моето включване лека-полека започна да се усещат новостите, идеите, новият свеж полъх, който е съвсем логично да донесе новото поколение.

– Какъв беше първият голям успех, който Ви даде увереност, че сте на прав път?

Трудно мога да определя конкретна случка, която да ми е дала основание да смятам това. Може би ежедневните малки действия ми дават основание да смятам, че сме на правия път. В бързооборотните стоки трудно се измерва на момента успехът. Необходимо е време и усилия, за да се покаже дали едно действие е било успешно или не. Предстои да пускаме нова категория продукти и аз вярвам в нейния успех и в качеството, което ние влагаме, но само времето ще покаже дали ще бъде успешно начинание.

– И все пак какво стои в основата на успеха? Има ли някаква готова формула, рецепта?

Може би е комбинация от принципи, а не само един фактор. На първо място трябва да има добре формулирана идея, която да бъде следвана неуморно. Трябва да има екип с лидер, който да е двигател на тези процеси. Този екип да бъде гъвкав, адаптивен, иновативен, защото бизнес средата е изключително динамична и изисква адекватни действия във всеки един момент.

– Много хора в България казват, че трудно се развива успешен бизнес. Вие какво бихте им отговорили?

В България е възможно да се развива успешен бизнес. Имаме предпоставки това да се случва. Ние сме част от Европейския съюз, от един немалък пазар. Можем да пътуваме свободно, стоките да се придвижват свободно, което ни улеснява. Участвахме на изложение в Германия – „Ануга“, което е най-голямото хранително в света, и това е все едно да посетя София – без никакви пречки, без чакания по граници, без паспортни проверки. Това е изключително удобство.

– Каква оценка на бизнес средата в нашия регион бихте дали?

Положителна. Категорично положителна. Защото имаме една добра локация, ако говорим за Сливен, с нелоша инфраструктура, с работеща общинска и държавна администрация, поне от опита, който аз имам. Разбира се, не липсват и предизвикателства. Основното, от което страдаме, е липсата на работна ръка. Даже не коментирам квалифицирана, но нека не забравяме, че това не е проблем само на нашата община, а той е национален, та дори и наднационален. И още нещо – ние, хората, които се стараем да работим, също играем основна роля във формирането на работната среда и трябва да се грижим за нея, да я култивираме и да я поливаме и отглеждаме достатъчно старателно, за да имаме претенции после тя да бъде още по-добра.

– А как се създава конкурентоспособен продукт в съвременната икономическа среда?

Трудно. Всеки един от нас, хората предприемачи, търсим рецептата за създаването на такъв конкурентен продукт, защото той би ни дал някакво предимство. Но със сигурност трябва да има потребност от такъв продукт. Той трябва да бъде иновативен, трябва сам по себе си да бъде уникален, за да привлече вниманието на потребителя.

– И все пак какво е необходимо, за да си не просто добър, а лидер и то толкова години, колкото Вас?

Съвкупност от качества – отговорност, морал, постоянство. Това са само една част от съставките, за да бъде един лидер успешен. И пак казвам – ние трябва да бъдем постоянни в полагането на усилията ежедневно.

– Вие сте тазгодишният носител на наградата за стопанска инициатива „Добри Желязков“ – високо отличие за вашия икономически принос към развитието на Сливен и региона. Как приемате тази награда и какво значи тя за Вас?

Като отмине емоционалната част, която, разбира се, съпътства по-голямата част от нас при награждавания, се озоваваме пред отговорността. Отговорност пред екипа, с който работя, отговорност пред обществеността, отговорност пред самия себе си. Може би най-тежката отговорност – да бъда добрият пример, да показвам правилната посока.

– А как успяхте да запазите енергията и мотивацията си през годините?

С постоянство. Аз всяка сутрин се събуждам с идеята да съм по-добрата версия на себе си, да надградя предходния ден, да направя нещо по-добро – в лична полза и в полза на обществото. Сещам се за слогана на “Шварц” групата (собственици на търговските вериги „Кауфланд“ и „Лидл“), който гласи: „Който престава да става по-добър, престава да бъде добър.“ Мотивацията ми е да давам дългосрочна перспектива на поколението след мен.

– Перфекционист ли сте?

Тежък перфекционист. Което към момента разбирам, че в сегашната трудна ситуация има и своите негативни черти. Но съм изключително взискателен към себе си и понякога го прехвърлям и към хората около мен, което не винаги е най-доброто.

– А как им се отразява на тях?

 Трудно е да носиш отговорност. Но не мога да се оплача от екипа и хората, които ме заобикалят. Смятам, че взаимно се надграждаме.

– Какво Ви дава сили в трудните моменти да продължавате напред?

Дават ми сили семейството, разбира се, на първо място. Дават ми сили приятелите. Вярвам, че светлината е по-силна от мрака – винаги побеждава. Вярвам, че мъдростта е по-силна от глупостта. Вярвам, че доброто е по-силно от лошото. Това ми дава сили.

– Какво бихте казали на младите хора като Вас, които тепърва тръгват по Вашите стъпки?

Мога да ги посъветвам никога да не се отказват. Да преследват прагматични цели. Да си дават ясна и обективна оценка за реалността. И да бъдат сигурни, че ако полагат постоянни, продължителни, ежедневни усилия, техният труд рано или късно ще бъде възнаграден.

– Как според Вас могат да бъдат преодолени тежките дефицити в нашето общество?

Чрез образование. Всеки един от нас като предприемач, като част от обществото, трябва да си дава ясна преценка, че не можем да занижаваме критериите до такава степен. Трябва да инвестираме в образование. Всяко едно дете, спечелено за знанието, е победа. Там трябва да бъдат насочени нашите усилия като общество – да не оставяме децата да се подвеждат по модерното днес, което утре няма да има никаква стойност. Утре какво ще оставим на нашите деца и внуци? Аз работя в перспектива – не ме интересува само днес каква е ситуацията. Аз ще оцелея, но мисля за това какво ще бъде след 20–30 години. Ако не предприемем действия, със сигурност няма да бъде по-добре. За съжаление, ние произвеждаме функционално неграмотни хора, които търсят лесен и бърз достъп до средства и слава, без да имат основа зад себе си. Това започва да се превръща в „модерно“ – човек, който не е прочел книга през живота си, да претендира да бъде морален съдник или лидер в социалните мрежи. Това ли искаме като общество?

– Как виждате бъдещето на вашите деца? Всеки родител си представя годините напред.

Старая се да въвличам моите деца, макар и малки, в това, което правя. Прибирайки се вечер, дори и късно, си говорим за това как ми е минал денят. Искам да чуя тяхното мнение за определени направления, които смятам да предприема. Синът ми, който е на 13 години, второ лято е тук във фирмата, за да се чувства част от процесите. И той отсега знае, че – живот и здраве – тук ще бъде неговото място, след като завърши образованието си. При дъщеря ми е по същия начин. Тя няма да бъде тук във фирмата, но ще бъде на друго работно място, което аз отсега се опитвам да подготвя за нея, а тя е само на 10.

– Само лидер ли може да формира лидер?

До голяма степен – да. Но първо трябва лидерът да поиска да бъде лидер, да е ясно осъзнал своята функция и място в обществото.

– Кога ще се върнат младите хора – знаещи, можещи, интелигентни?

За съжаление, не мисля, че това ще бъде скоро и ще бъде лесен процес. Ние, като предприемачи, трябва да създаваме подходяща среда за тези млади хора. Прави ми впечатление, че винаги търсим виновен някъде извън нас. Нека всеки един от нас да дава своя дан не за личностното си обогатяване финансово, а за общественото такова. Разсъждавам си на тези теми и си казвам – може би това е нормално. Ние сме много младо демократично общество, че да искаме да мислим като зряло. Едва 35 години – от историческа гледна точка това е изключително къс период. Ние сме дете по отношение на демокрацията и демократичните процеси. Трябва да си извървим пътя. Вярвам, че след 200 години моите наследници ще казват същото за нас. Такива са перспективите, с които аз се опитвам да работя – да създаваме солидна основа във фирмата, ако можем да бъдем в полза на обществото също.

– Благодаря Ви за този разговор.

И аз Ви благодаря.