Едоардо Миролио пред Канал 6: Постоянството е ключът към успеха

Първо, разкажете ни кой е Едоардо Миролио? Много хора Ви познават, но малцина знаят вашата история. Как започна всичко?

– Разказвал съм много пъти тази история, така че тя не е новина. Но все пак, за тези, които не знаят, ще кажа – вече съм на 67 години, а от 25 години живея в Сливен. Произхождам от семейство на големи предприемачи в италианската текстилна и модна индустрия. В продължение на много години бях изпълнителен директор на Miroglio S.P.A. и в тази си роля инвестирах не само тук, в България, но и в редица други страни. Имахме фабрики в Тунис, Египет и Мароко.

Купувах суровини още по времето на комунизма в България. През 1994 г. решихме да инвестираме в източноевропейска държава, за да произвеждаме на по-ниска цена, и избрахме именно България. Така открихме първия си офис в София. Постепенно започнахме да правим различни инвестиции и се озовахме в Сливен. Първоначално тук имаше отделна фабрика на „Слитекс“, където се извършваше тъкане – днес на това място е заводът за кабелни инсталации на японската компания „Язаки“. Това беше първата ни фабрика в Сливен.

След това водихме преговори за закупуване на „Катекс“ в Казанлък, но тогава се насочихме и към „Слитекс“, която вече познавах, защото оттам купувахме суровини. Заварихме я в катастрофално състояние, всичко беше в застой – почти без производство. Въпреки това, по съвет на баща ми решихме, вместо да купим „Катекс“, който беше малко по-модерен, да придобием „Слитекс“, тъй като цената беше по-ниска и така или иначе щяхме да подменим всички машини. Така и направихме – купихме „Слитекс“, огромна компания, която тогава беше на ръба на закриване.

Първо придобихме контролния пакет акции от един от фондовете за масова приватизация, а след това изкупихме акциите и от отделните акционери. Много хора вероятно помнят онова време – пред входа имаше гише за покупка на акции и се извиваха дълги опашки. Никой не искаше да ги задържи, никой не вярваше, че „Слитекс“ може отново да заработи.

Оттам започнахме един много важен проект за изграждането на свръхмодерна вълнопреработвателна фабрика. В рамките на година и половина инвестирахме около 140 милиона лева по днешни пари (или 140 милиарда италиански лири по онова време). Подменихме напълно машините и изградихме нови производствени халета.

С времето нещата в Италия се промениха. През 2006 г. възникнаха разногласия в семейството ми. Те на практика ме уволниха и аз си тръгнах, затръшвайки вратата след себе си. Купих българските предприятия от семейната компания и се преместих тук, в България. Така че се родих много богат, но бавно обеднях. (да се чува как се смее)

Какви предимства предлага регионът в сравнение с други места в България и Европа?

– На първо място, условията в България са много благоприятни по отношение на разходите за труд и енергия. Изборът на Сливен пред други региони беше по-скоро възможност – „Слитекс“ имаше над стогодишна история, а ние успяхме да я придобием на добра цена. И така се озовахме именно тук. Впоследствие се оказа, че сме имали късмет, защото „Катекс“ се разви много по-бързо, а недостигът на работна ръка, който днес изпитваме, щеше да настъпи още по-рано, ако бяхме избрали него.

Как виждате развитието на българската текстилна индустрия през следващите 10 години?

– Очаквам по-нататъшен рязък спад. Пазарът в Европа е доминиран от дрехи, произведени в Далечния изток. Производството в България, особено на облекла и трикотаж, значително намаля и според мен този процес е необратим. От една страна, няма достатъчно хора, които искат да работят, а от друга – трудът вече не е евтин. Така че текстилната индустрия, особено производството на облекла, ще се свива все повече.

Освен с производството на текстил, вие се занимавате и с производство на вино. Какво отличава българското вино от италианските вина?

– Виното е добро както в Италия, така и в България. Разбира се, италианското има много по-силно световно присъствие. Когато дойдох в България, тук се пиеше много малко вино. В малкото барове и ресторанти можеше да се намери само едно – „София“. Вие сте твърде млада, за да го помните – това беше доста разпространена, но ужасна марка.

Тогава ми хрумна брилянтна идея: ако произвеждам качествено вино тук, ще имам огромен успех. Само че в същия ден, когато ми хрумна тази идея, още около 250 винопроизводители са се сетили за същото, така че конкуренцията стана ожесточена. Българското вино се изнася, но не в големи количества. Правят се поръчки за дегустации, но рядко се повтарят, защото няма постоянна консумация.

Хубавото е, че все повече жени в България пият бяло вино, защото мъжете или не пият вино, или предпочитат само силни вина. Потреблението като цяло е ниско. Продаваме на големите търговски вериги под себестойността, което означава, че за да продаваме, трябва да губим пари. За съжаление, българското вино все още не се е наложило на европейския пазар.

Как се налага устойчив и конкурентоспособен продукт на европейския пазар?

– Говорим за вино или за текстил?

За всичко.

– Това са две съвсем различни неща. С виното не можеш да се утвърдиш, без да губиш пари – можеш да придобиеш само малък пазарен дял. Българското вино в миналото се изнасяше в огромни количества на много ниски цени, но този пазар вече не съществува. Веднага щом украинците и руснаците можеха да си го позволят, преминаха към френски, италиански и испански вина и спряха да купуват българско вино.

Трябва да си върнем позициите, преодолявайки лошите спомени. Участваме в около десет винени конкурса годишно, печелим много златни медали и големи трофеи, но въпреки това българското вино не получава вниманието, което заслужава, имайки предвид качеството му. Производството в този регион на България е скъпо – дори по-скъпо, отколкото в Пиемонт.

Що се отнася до текстила – там трябва да се борим. Преди устойчив продукт означаваше и конкурентна цена. Днес обаче конкуренцията не идва от Италия или Португалия, а от Далечния изток – и това прави нещата изключително трудни.

Какъв е според Вас ключът към успешния бизнес – труд, визия, постоянство, късмет или нещо друго?

– Упоритата работа. Късметът може да помогне малко, но основното е постоянство и труд.

Кой е най-ценният съвет, който някога сте получавали и който следвате и днес?

– Съветът беше да работя упорито и с постоянство. Имам късмета да бъда последователен човек. Все още съм тук, въпреки че получавам пенсия от Италия, но продължавам да работя редовно. Постоянството идва, когато си избрал своя път. Най-важното е да имаш късмета да избереш правилния, а след това да го следваш решително през целия си живот.

Какво бихте казали на младите предприемачи, които тепърва тръват по Вашия път?

– Работете усърдно, вярвайте в това, което правите, не мислете за почивните дни, а за работата и продължавайте напред.

В последно време се носят различни слухове, че обмисляте да изтеглите бизнеса си от региона. Как бихте коментирали?

– Действително инвестираме в Египет и Китай, за да постигнем по-добра конкурентоспособност при по-ниски разходи. България вече не е зона за масово производство – тя може да бъде регион на висококачествено, нишово производство. Както вече казах – първо, няма достатъчно хора. Налага се да внасяме работници от Непал, вероятно сте ги виждали по улиците, защото вече няма налична работна ръка.

Всички разходи нараснаха значително, така че трябва да произвеждаме базови продукти при по-ниска себестойност. Това неминуемо ще доведе и до известно свиване на производството в дългосрочен план. Но въпреки всичко ние все още сме тук и продължаваме да инвестираме в нашите фабрики в Сливен.

С какво бихте искали хората да свързват с марката Edoardo Miroglio?

– С това, че сме сериозни хора и сериозна компания. Предлагаме качествен продукт, затова имаме и много лоялни клиенти – над 6000 в повече от 70 държави по света. Много от тях ни се доверяват именно заради нашата традиция и постоянство.

Ако трябва да опишете Сливен с три думи, кои биха били те?

–  Сливен е красив град. Живея добре тук и се чувствам щастлив.

Имате ли любимо място, което Ви кара да се чувствате като „у дома“?

– Домът ми в Сливен. Мога да живея във всеки град по света. Не съм от хората, които се привързват силно към мястото. Когато напуснах родния си град, не страдах особено. А тук имам красив дом и съм щастлив.

Като човек, свързал името и бизнеса си със Сливен, какво бихте пожелали на сливналии за празника на града – Димитровден?

– Пожелавам Сливен да успее да върне много от младите хора, които са го напуснали. Надявам се местните политици да насърчават развитието на бизнеси, ориентирани повече към услугите, отколкото към индустрията, защото не виждам перспектива за масово производство. Трябва да се мисли за създаване на стабилна основа за малки и средни компании в устойчиви сектори, които да дават възможност на младите да се реализират тук. Сливен се нуждае от това, защото е изправен и пред демографска криза.

Благодаря Ви за това интервю.

– Благодаря  ви и благодаря за възможността да говоря.